Albizia julibrissin/ Юлибрисинова албиция

Албицията е средно на размер дърво с опадващи листа, с корона с чадъро-образна форма. Разлиства се сравнително късно - в края на Април, когато всички други дървета вече са разлистени. Листата са сложни, двойно перести, дълги до 20 см. Те, както и цветовете притежават способността да се отварят през деня, след изгрев слънце и да се затварят вечер. Цъфти обилно и продължително, започвайки от средата на Юни до Септември-Октомври. Цветовете са дребни, с дълги розови, бели или жълтеникави тичинки, събрани в топчести съцветия. Именно тичинките придават розовия цвят на цветовете. Плодът е плосъка бобова шушулка, съдържаща няколко кафяви семена. През Есента листата се запазват свежи и зелени доста дълго - до края на Ноември или до падането на първия сняг.

Лесен за отглеждане вид. Обича по скоро сух и слънчев климат отколкто обилна поливка. Албицията е светлолюбива и не може да вирее в сянката на други дървета. Не е взискателна към хранителността на почвата и въздушната и почвена влага. Въпреки че понася добре сушата най-добре се развива на по-богати, свежи до влажни почви. Възрастните растения понасят температури до -25 гр., но в млада възраст, в много райони на северна България включително района на София, дръвчетата често измръзват частично след което се възстановяват през пролетта. Има два успешни варианта за презимуване на млади растения в тези райони. При единия се зазимяват с някаква техника младите албиции, при другия – прехвърляте в по-голяма саксия и отглеждате в нея до следващата пролет, като прибирате зимата в маза, закрита тераса, стълбище,... при 0 – 5 градуса.